Днес, 24 май, честваме Деня на българската просвета и култура и на

Днес, 24 май, честваме Деня на българската култура и култура и на славянската книжовност.

На 24 май с празника на буквите почитаме Светите братя Кирил и Методий - основателите на славянската писменост.
 

Датата станава празнична в календара преди доста епохи. Денят на Светите братя е отбелязван като църковен празник още през XI век, а като всеобщ Ден на просветата - за първи път през 1851 година в гр. Пловдив.

Празникът на буквите е специфична дата за всички нас. Където и да се намира, всеки българин пази загатна от жизнерадостната атмосфера в този майски ден.

Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий - през 810 година, а Кирил - през 827 година До наши дни са достигнали сведения единствено за по-важни събития в живота им. Семейството на двамата братя било многочислено. Баща им, който се казвал Лъв, бил почитан боен шеф, а майка им се казвала Мария.

Тъй като Лъв умрял рано, грижата за двамата братя поел чичо им Теоктисто - върховен общественик във Византийската империя. С годините двамата братя си построили престиж на уважавани и начетени персони и изпълнявали значими държавни задачи: Кирил станал учител по философия в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за свещеник на манастира Полихрон.

През 855 година братята основали глаголицата - славянската писменост. От 862 година двамата се заели да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия. Кирил умрял в Италия на 14 февруари 896 година и бил заровен в базиликата " Св. Климент " в Рим. Методий траял да популяризира славянската книжовност до гибелта си на 6 април 885 година Двамата братя били оповестени по-късно за светци и за духовни настойници на Европа.

" Върви, народе възродени " е химнът на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност. Текстът и мелодията са едно от първите неща, които всеки дребен възпитаник научава в учебно заведение.

Историята на основаването на химна е много любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението в Русе. Публикувал го за пръв път в сп. " Мисъл " през 1892г. Първоначалният текст бил от 14 строфи и неведнъж през годините бил съкращаван и променян.

През 1901 година композиторът Панайот Пипков разкрил стихотворението в учебника на собствен възпитаник. Изключително въодушевен, той написал музиката към него единствено за към четвърт час.

Стихотворението " Върви, народе възродени " е преведено на 21 езика.